Четвъртък 29, Октомври 2020г.
История на училището

През първата половина на XIX век Симеоновград започва бъезо да променя своя облик. Икономическият подем, нарастването на броя на българското население, наличието на църкви, които се превръщат в обединителен център на българите – всичко това налага необходимостта да се откриват училища, ккоито да дават светски знания, така потребни за всекидневния живот.

         Сведенията в това отношение са твърде оскъдни, но наличието на макар и малко документален материал, подкрепен от спомените на съвременниците, ни позволява да добием представа за първите стъпки на учебното дело в града.

 Документите за учебното дело в Симеоновград говорят, че първото начално училище е открито през 1845 год. То представлявало малка сграда, напеавена от плетеница и измазана с кал, намираща се в двора на църквата „Св. Николай”.

         Пръв учител е бил Делчо Лечев от с.Търново (днес кв. Злати дол), който по-късно, към 1854 г. бил ръкоположен за свещеник в родното си село.

         От 1850 до 1870г. училището в Сеймен със своята скромна обстановка – една стая в черковния двор, служи вярно на просветното дело. Не можем хронологически точно да проследим ои учители се редуват и как просъществува училището до Освобождението, но по предание се знае, че приемници на първия учител Д. Лечев били даскал Петър, даскал Динчо Чакъров, Димитър Тонев и Димитър Паскалев. От 1870 г. образованието, което дава училището, вече е светско.

         Непосредствено след освобождението училището започва своята работа с двама учители – Димитър Паскалев и Станчо Колев.

         То постепенно се развива в пълно основно училище, а към 1885г. се открива I и IIклас. Учениците се увеличават до 100 в тези класове.

         До 1885г. в Симеоновград преподават следните учители и учителки: Димитър Паскалев, Станчо Колев, Христо Тонев, Н. Димитров, Хр. Пашев, Пенка Щищманова, Йова Стоянова, Златка Панева, Иванка Сидерова.

         От учебната 1893/94 год.училището прераства в окръжно третокласно училище, което се помещава в две стаикрай река Марица, после се премества в читалището и през 1914г -  в сегашната сграда, която е на един етаж с 8 класни стаи. Заниманията в училището се водят едносменно.

         Първи директор на третокласното училище е бил Иван Ненов,а учители били Грънчаров, Хр Генчев, Пенка Шишманова от Стара Загора – първоначална учитела и Нашо Димитров. След Това учителстват Злака Петева и Христо Тошев, също от Стара Загора.

         До 1929 год. Училището се е наричало първокласно училище „Отец Паисий” – гр Търново Сеймен. През същата година, по случай 1000-годишнината на цар Симеон, градът се преименува в Симеоновград, а училището става народо начално училище „Отец Паисий”.

         До 1930 год главен учител е Иван Дойчев, а от  1931 до 1943г. – Митьо Ал. Праков. През 1930 год се открива към училището група детска градина с учителка Руска Меранзова.  Учениците през този период са средно 250 от I до IVотделение, разпределени в 8 паралелки. През 1937 г. към сградата се пристрояват помещение за детска градина и голям гимнастически салон.

         Училището е превърнато във военна болница през 1940 год. И заниманията се водят в прогимназията – полудневно. Поради големия брой бедни ученици, които желаят да учат, но нямат средства за учебници и дрехи, към училището е открит фонд „Бедни ученици” с безплатна трапезария. Фондът се попълва от дарения на граждани, приходите от изнесени пиеси, литературно-музикални забави, лазаруване и др. от учениците в училището.

         През периода 1944-1976 г. настъпват редица промени както в наименованието, така и в дейността, структурата и вида на училището. Обучават се средно 220 деца, разпределени в 8 паралелки от 1 до IV отделение. Главен учител е Иван Атанасов Желязков. През периода са учителствували: Митьо Ал. Праков, Цветана М. Пракова, Марко Д. Марков, Николинка Г. Чакърова, Вера С. Гарджалова, Георчо Бонев, Йовка Т. Петрова.

През учебната 1945/46 г. при откриването на гиммназия в града сградата на началното училище се заема от нея, а занятията му се водят в сградата на прогиммназия „Георчо Караколев”. Съвместните занимания на двете училища се осъществяват двусменно.

В 1950 г. Симеоновград се преименува в гр. Марица и през учебната 1950/51 г. начално училище „Отец Паисий” и прогимназия „Георчо Караколев” се сливат в едно учебно заведение, което се именува народно основно училище „Георчо Коруджиев” с директор Господин Динчев Джелепов.

Учениците в начален курс са 280, разпределени в 8 паралелки от 1 до IV клас, и 150 деца в среден курс от V до VП клас - 6 паралелки. Учителите в начален курс са 8, в среден - 6, и 4 въэпитатели, които занимават 4 групи с около 125 ученици. Освен редоввни занятия на учениците, в училището се водят от 1949 до 1954 г. и курсове за ограмотяване на малограамотни и неграмотни - средно 30 курсисти от местното население.

През 1960/61 г. средният курс преминава към, гимнаэията и училището става народно начално учиилище, като запазва името си и директора Господин Джелепов до 1973 г. От 8 септември 1973 г. директор става Вълчан Пенев Фералиев от гр. Марица.

От учебната 1960/61 г. начално училище „Кирил и Методий” в с. Константиново, намиращо се на 5 км от града, се закрива като самостоятелно и става филиал на НУ „Георчо Коруджиев” до 1973 г. След това то се :закрива и като филиал и учениците - 20 деца, пътуват и учат в НУ „Георчо Коруджиев” - гр. Марица.

Училището показва висок общ успех пре:з 1975/76 г. - 5,03 без изоставащи. Разнообразни форми спомагат за изграждане на умения, труд и постоянство. Изградени са кръжоци по математика, български език и сръчни ръце. Сформиран е битов хор от 60 ученици, който на окръжния преглед „Китна Тракия пее и танцува” в Хасково на 8 май 1976 г. е излъчен за окръжен първенец. Организирани са танцов състав за народни танци, куклен театър, кръжок за изучаване на кавал и физкултурна секция.

За постигнати успехи в учебно-възпитателната работа директорът на училището Вълчан Пенев Феералиев е награден с орден „Кирил и Методий” -II и III степен.

Учебната 1975/76 година започва с 261 ученици в I-IV клас в 9 паралелки и 3 групи ПДГ с 86 деца. Учители са: Василка Грудева, Костадинка Гичева, Радка Стайкова, Иванка Славова, Пенка Петкова, Въльо Грозев, Господинка Аладжова, Веса Димитрова, Катя Добрева, Боянка Бахнева, Радка Арнаудова, Елена Господинова и възпитатели: Господинка Иванова, Катинка Тананова, Цв. Панайотова, Иван Ангелов, дружинен ръководител Мария Янкова.

 

Гордост за училище „Отец Паисий” са следните изявени личности, които са учили през различни години в училището: Гиньо Тонев - генерал-майор, командир на Трета армия; Живко Терзиев - доцент във ВСИ - Пловдив; Валентина Димитрова Шарланова - старши преподавател в катедра „Електроника”  ИПКУ - Стара Загора; Даниела Пенева Чакърова - преподавател във ВМИ - Варна; Вълко Георгиев Петров - доцент по физика - БАН; братята Добромир и Веселин Василеви Палазови - научни работници в БАН; Веселина Танева Шошева - преподавател в ИПКУ - Стара Загора; Митко Ангелов Чакъров лекар, специалист сърдечни болести; Иво Вълчев Терзиев - архитект; Кольо Радев Чакъров - преподаавател във ВМИ - Варна; Кирилка Динкова Демирева - експерт по български език и литература в РИ на МОНТ - Хасково; Антон Дончев Тонев - майстор на спорта по шахмат; Тинка Манева Генева - инженеррхимик; асистентът в Германия Пеньо Митев - майстор на спорта по тенис; Стефан Пашаолов - майстор на спорта по футбол; Димитър Димитров - майстор на спорта по футбол; Миролюб Дойчев - майстор на спорта по лека атлетика; Тончо Радев - майстор на спорта по борба, и редица други, получили първите си знания в училище "Отец Паисий" - Симеоновград.

През периода 1976-1985 година настъпват редица промени в учителския състав, въвежда се нова учиилищна програма, съгласно която учениците от 1 клас са 6- и 7-годишни. От 1985/86 учебна година в училиището се обучават ученици до III клас. За директор е назначена Елена Господинова Дамакова.

С решение на ИК на ОБНС 42 от 29 май 1991 т. училището се преименува в НУ "Отец Паисий". През м. октомври 1991 г. се приема нов Закон за народната просвета и правилник за неговотоприложение,а това внася промени в учебния план и вариантите на обучение. От учебната 1992/93 година целодневното обуучение в 1 и II клас е по избор на родителите, началната образователна степен е I-IV клас, въвеждат се цифровите оценки.

Сподели: