През първата половина на XIX век Симеоновград започва бъезо да променя своя облик. Икономическият подем, нарастването на броя на българското население, наличието на църкви, които се превръщат в обединителен център на българите – всичко това налага необходимостта да се откриват училища, ккоито да дават светски знания, така потребни за всекидневния живот.
Сведенията в това отношение са твърде оскъдни, но наличието на макар и малко документален материал, подкрепен от спомените на съвременниците, ни позволява да добием представа за първите стъпки на учебното дело в града.
Документите за учебното дело в Симеоновград говорят, че първото начално училище е открито през 1845 год. То представлявало малка сграда, напеавена от плетеница и измазана с кал, намираща се в двора на църквата „Св. Николай”.
Пръв учител е бил Делчо Лечев от с.Търново (днес кв. Злати дол), който по-късно, към 1854 г. бил ръкоположен за свещеник в родното си село.
От 1850 до 1870г. училището в Сеймен със своята скромна обстановка – една стая в черковния двор, служи вярно на просветното дело. Не можем хронологически точно да проследим ои учители се редуват и как просъществува училището до Освобождението, но по предание се знае, че приемници на първия учител Д. Лечев били даскал Петър, даскал Динчо Чакъров, Димитър Тонев и Димитър Паскалев. От 1870 г. образованието, което дава училището, вече е светско.
Непосредствено след освобождението училището започва своята работа с двама учители – Димитър Паскалев и Станчо Колев.
То постепенно се развива в пълно основно училище, а към 1885г. се открива I и IIклас. Учениците се увеличават до 100 в тези класове.
До 1885г. в Симеоновград преподават следните учители и учителки: Димитър Паскалев, Станчо Колев, Христо Тонев, Н. Димитров, Хр. Пашев, Пенка Щищманова, Йова Стоянова, Златка Панева, Иванка Сидерова.
От учебната 1893/94 год.училището прераства в окръжно третокласно училище, което се помещава в две стаикрай река Марица, после се премества в читалището и през 1914г - в сегашната сграда, която е на един етаж с 8 класни стаи. Заниманията в училището се водят едносменно.
Първи директор на третокласното училище е бил Иван Ненов,а учители били Грънчаров, Хр Генчев, Пенка Шишманова от Стара Загора – първоначална учитела и Нашо Димитров. След Това учителстват Злака Петева и Христо Тошев, също от Стара Загора.
До 1929 год. Училището се е наричало първокласно училище „Отец Паисий” – гр Търново Сеймен. През същата година, по случай 1000-годишнината на цар Симеон, градът се преименува в Симеоновград, а училището става народо начално училище „Отец Паисий”.
До 1930 год главен учител е Иван Дойчев, а от 1931 до 1943г. – Митьо Ал. Праков. През 1930 год се открива към училището група детска градина с учителка Руска Меранзова. Учениците през този период са средно 250 от I до IVотделение, разпределени в 8 паралелки. През 1937 г. към сградата се пристрояват помещение за детска градина и голям гимнастически салон.
Училището е превърнато във военна болница през 1940 год. И заниманията се водят в прогимназията – полудневно. Поради големия брой бедни ученици, които желаят да учат, но нямат средства за учебници и дрехи, към училището е открит фонд „Бедни ученици” с безплатна трапезария. Фондът се попълва от дарения на граждани, приходите от изнесени пиеси, литературно-музикални забави, лазаруване и др. от учениците в училището.
През периода 1944-1976 г. настъпват редица промени както в наименованието, така и в дейността, структурата и вида на училището. Обучават се средно 220 деца, разпределени в 8 паралелки от 1 до IV отделение. Главен учител е Иван Атанасов Желязков. През периода са учителствували: Митьо Ал. Праков, Цветана М. Пракова, Марко Д. Марков, Николинка Г. Чакърова, Вера С. Гарджалова, Георчо Бонев, Йовка Т. Петрова.
През учебната 1945/46 г. при откриването на гиммназия в града сградата на началното училище се заема от нея, а занятията му се водят в сградата на прогиммназия „Георчо Караколев”. Съвместните занимания на двете училища се осъществяват двусменно.
В 1950 г. Симеоновград се преименува в гр. Марица и през учебната 1950/51 г. начално училище „Отец Паисий” и прогимназия „Георчо Караколев” се сливат в едно учебно заведение, което се именува народно основно училище „Георчо Коруджиев” с директор Господин Динчев Джелепов.
Учениците в начален курс са 280, разпределени в 8 паралелки от 1 до IV клас, и 150 деца в среден курс от V до VП клас - 6 паралелки. Учителите в начален курс са 8, в среден - 6, и 4 въэпитатели, които занимават 4 групи с около 125 ученици. Освен редоввни занятия на учениците, в училището се водят от 1949 до 1954 г. и курсове за ограмотяване на малограамотни и неграмотни - средно 30 курсисти от местното население.
През 1960/61 г. средният курс преминава към, гимнаэията и училището става народно начално учиилище, като запазва името си и директора Господин Джелепов до 1973 г. От 8 септември 1973 г. директор става Вълчан Пенев Фералиев от гр. Марица.
От учебната 1960/61 г. начално училище „Кирил и Методий” в с. Константиново, намиращо се на 5 км от града, се закрива като самостоятелно и става филиал на НУ „Георчо Коруджиев” до 1973 г. След това то се :закрива и като филиал и учениците - 20 деца, пътуват и учат в НУ „Георчо Коруджиев” - гр. Марица.
Училището показва висок общ успех пре:з 1975/76 г. - 5,03 без изоставащи. Разнообразни форми спомагат за изграждане на умения, труд и постоянство. Изградени са кръжоци по математика, български език и сръчни ръце. Сформиран е битов хор от 60 ученици, който на окръжния преглед „Китна Тракия пее и танцува” в Хасково на 8 май 1976 г. е излъчен за окръжен първенец. Организирани са танцов състав за народни танци, куклен театър, кръжок за изучаване на кавал и физкултурна секция.
За постигнати успехи в учебно-възпитателната работа директорът на училището Вълчан Пенев Феералиев е награден с орден „Кирил и Методий” -II и III степен.
Учебната 1975/76 година започва с 261 ученици в I-IV клас в 9 паралелки и 3 групи ПДГ с 86 деца. Учители са: Василка Грудева, Костадинка Гичева, Радка Стайкова, Иванка Славова, Пенка Петкова, Въльо Грозев, Господинка Аладжова, Веса Димитрова, Катя Добрева, Боянка Бахнева, Радка Арнаудова, Елена Господинова и възпитатели: Господинка Иванова, Катинка Тананова, Цв. Панайотова, Иван Ангелов, дружинен ръководител Мария Янкова.
Гордост за училище „Отец Паисий” са следните изявени личности, които са учили през различни години в училището: Гиньо Тонев - генерал-майор, командир на Трета армия; Живко Терзиев - доцент във ВСИ - Пловдив; Валентина Димитрова Шарланова - старши преподавател в катедра „Електроника” ИПКУ - Стара Загора; Даниела Пенева Чакърова - преподавател във ВМИ - Варна; Вълко Георгиев Петров - доцент по физика - БАН; братята Добромир и Веселин Василеви Палазови - научни работници в БАН; Веселина Танева Шошева - преподавател в ИПКУ - Стара Загора; Митко Ангелов Чакъров лекар, специалист сърдечни болести; Иво Вълчев Терзиев - архитект; Кольо Радев Чакъров - преподаавател във ВМИ - Варна; Кирилка Динкова Демирева - експерт по български език и литература в РИ на МОНТ - Хасково; Антон Дончев Тонев - майстор на спорта по шахмат; Тинка Манева Генева - инженеррхимик; асистентът в Германия Пеньо Митев - майстор на спорта по тенис; Стефан Пашаолов - майстор на спорта по футбол; Димитър Димитров - майстор на спорта по футбол; Миролюб Дойчев - майстор на спорта по лека атлетика; Тончо Радев - майстор на спорта по борба, и редица други, получили първите си знания в училище "Отец Паисий" - Симеоновград.
През периода 1976-1985 година настъпват редица промени в учителския състав, въвежда се нова учиилищна програма, съгласно която учениците от 1 клас са 6- и 7-годишни. От 1985/86 учебна година в училиището се обучават ученици до III клас. За директор е назначена Елена Господинова Дамакова.
С решение на ИК на ОБНС № 42 от 29 май 1991 т. училището се преименува в НУ "Отец Паисий". През м. октомври 1991 г. се приема нов Закон за народната просвета и правилник за неговотоприложение,а това внася промени в учебния план и вариантите на обучение. От учебната 1992/93 година целодневното обуучение в 1 и II клас е по избор на родителите, началната образователна степен е I-IV клас, въвеждат се цифровите оценки.